Миленниум- да посрещнем новото хилядолетие

В името на новия живот В живота на човека краят на годината календарно съвпадал с края на всички работи по земята. Пещерни рисунки изобразяват ритуали с принасянето на жертви ­ така примитивният човек изразявал благодарността си към своя бог. С развитието на цивилизацията поверията добили нов смисъл и значение. В тях се внасяли нови елементи. Все пак в основата останало убеждението, че трябва да се изразява благодарност за щастливия и богат край на един жизнен цикъл на природата. Тържества в чест на Дионисий и Сатурн В антично време, към средата на декември старите гърци правели неколкодневни тържества в чест на Дионисий, бога на растителността. Римляните организирали подобни тържества в чест на бога на земеделието ­ Сатурн. Това били дни, изпълнени с множество хора, храна, вино, музика, танци и песни. С тази ода на радостта античният човек е отбелязвал и прославял края на един цикъл от живота, в очакването на нов. Дионисиите и Сатурналиите продължили да се честват и в християнско време, получавайки новo значение, смисъл и елементи на тържеството. Сега митът за плодородие, щастие и здраве бил допълнен с почит към рождеството на Христос. Не е случайно, че най-големият християнски празник ­ Рождество Христово ­ е в началото на зимата, когато завършва един жизнен цикъл на природата. Коледа, Бъдни вечер или Рождество са празници, които се честват от европейските народи и извън Стария континент повече от едно хилядолетие. Началото на Бъдни вечер Не е известно кога точно Бъдни вечер е започнал да се чества като отделен голям християнски празник, въпреки че проучванията показват, че този зимен цикъл на весели празници и обичаи е възникнал като логично продължение на езическите обичаи, т. е. на дионисиите и сатурновите празници, както и на култа към бога Митра. На това се дължи невъзприемането му от много християнски свещеници през V век. За пръв път честването на Бъдни вечер било споменато в ранен римски календар от 336 г. пр. н. е. и посочен 25 декември като денят за неговото празнуване. Преди това, като най-стар зимен християнски празник се празнувал Богоявление (Йордановден). Този празник се отбелязвал и за ден на Христовото рождение. Едва през IV век се въвежда като нов празник, независим от Богоявление. Всички църкви възприели Бъдни вечер. Оттогава датира и цикълът от зимни празници, с което Църквата определя времето на есента чрез постите, които траели до Бъдни вечер, а след това следвали верига от весели празници, чиито елементи вещаели плодородие, щастие, здраве и радост. Най-старият книжовен “паметник” е беседата на Йоан Златоуст, състояла се в Антиохия във втората половина на IV век. Отричането на Бъдни вечер Тези зимни празници олицетворявали мечтата за богат род, здраве за хората и животните през новата година. В късните 300 години християнството станало официална религия в Римската империя. Така този празник се “присвоил” от много народи. Фактите, данните и различните намерени източници говорят, че през 1100-та година Бъдни вечер става най-значимият християнски празник в Европа, а Санта Клаус (Св. Никола, Сент Никола, Сан Николас и т. н.) е символ на онзи човек, който раздава подаръци. От XIII век зимните празници стават много популярни сред народа и Църквата забранява тяхното празнуване. В това особено се изтъквали реформистите. Поради това през XVII век в Англия и английските колонии през океана, в Америка честването на Бъдни вечер като общонароден празник се забранявало. Езически обичаи за Бъдни вечер Бъдни вечер е най-големият християнски празник със свои специфични обреди. В честването му са запазени много езически обичаи, които водят корените си още от древността. Украсяването на дръвчетата е традиционен обичай. Според народното поверие растенията имат душа. Като живи творения те с особена сила лекуват или пазят от злини, влияят върху плодородието и цялостния прогрес. Старите славяни издигнали в култ дъба. Индоевропейските народи към почитта към дърветата са прибавили и тържественото жертвоприношение. Част от тези обичаи се запазили в християнството ­ украсяването на елхата, вратите, дряновите сурвакници, коледарските тояжки, коленето на прасета и други. Магьоснически обичаи за плодородие Богатите трапези със специално приготвени гозби не случайно са част от коледните празнувания. Храната има магическо значение, като дърветата. Свещеният хляб, колачетата, “бъдникът” ­ тези тестени светини имат особено магическо значение ­ символизират и плодородието през следващия жизнен цикъл. Печенето на месо е езически обред на принасяне жертва на боговете. В жертвоприношение се колели свине, говеда, овце, кокошки и зайци. При англоезичните народи популярна “жертва” е пуйката, при северните шаранът, а на Балканския полуостров ­ свинското и агнешкото месо.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт

Списание Хората XXL
Всички права запазени © 2000